В рамките на проекта „Read Twice“ разговаряхме с експерти и граждани и анализирахме учебните програми в страната, за да разберем какво липсва по отношение на образованието, за да направи българското общество по-малко уязвимо към фалшиви новини и дезинформационни кампании.
Фактите са тревожни: през 2023 г. за поредна година българското общество е определено като най-уязвимото към дезинформация в Европейския съюз, показва Индексът на медийната грамотност на Институт „Отворено общество“ – София. Авторите отдават този нисък резултат на няколко фактора, доминиращият от които е качеството на образованието.
Освен това, в България все още липсва действащ стратегически национален подход за преподаване на медийна грамотност, което, съчетано с проблемна медийна среда, поставя българските потребители в много сложна позиция в един все по-объркващ информационен поток.
В този контекст и като част от финансирания от ЕС проект Read Twice, Сдружение „Евро Адванс“ анализира нуждите на различни целеви групи, по отношение на медийната грамотност и по-специално – придобиване на умения, които помагат за ограничаване на разпространението на дезинформация.
Разговаряхме с 13 експерти от секторите на формалното и неформалното образование, медиите и неправителствените организации и събрахме техните виждания за това кое е най-голямото предизвикателство при преподаването на медийна грамотност, кой и как трябва да я преподава и от какво най-много се нуждаят целевите групи, с които работят.
Също така анкетирахме 50 онлайн потребители, за да установим как се чувстват относно готовността си за реагиране на дезинформация и как биха подобрили образователния процес. И накрая, проучихме настоящите образователни програми, за да открием силните страни и недостатъците, когато става въпрос за повишаване на медийната грамотност и готовността срещу дезинформация. В контекста на липса на координирани действия на национално ниво, предлагаме и някои добри практики, които могат да коригират ситуацията.
Почти липсващо обучение по медийна грамотност
Открихме, че медийната грамотност почти липсва в учебните програми на по-ниските образователни нива, докато във висшето образование се среща главно в специализирани програми, като тези във факултетите по журналистика и комуникации. По-конкретно, темата за фалшивите новини и дезинформацията рядко се засяга.
Фактът, че обучението по медийна грамотност не е приоритет, едва ли е изненадващ, предвид общите проблеми с качеството на българското образование, което не учи на критично мислене. Липсата на координирани усилия за решаване на проблема на национално ниво също води до това, че много учители нямат увереността и уменията да преподават предмети в тази област, а това допълнително утежнява перспективите за разрешаване на проблема.
Това, което също открихме, е, че необходимостта от подобряване на медийната грамотност на обществото и готовността за реагиране на дезинформация е добре идентифицирана от самите целеви групи, от хората, работещи с тях, и от хората с висше образование. Това обаче съществува наред с прекомерната увереност в собствените способности да различава фактите от фалшивите новини и с широкото използване на социалните медии като основен източник на информация. Това тази увереност може да допринесе и за риска да станете жертва на дезинформация.
Широко разпространеното експертно мнение е, че медийната грамотност трябва да бъде включена като тема във формалните образователни среди възможно най-рано, но при условие, че тези, които я преподават, са добре запознати с нея. Съответно, обучението на учителите как да използват дигитални инструменти е много належащо, според експертите.
Без да претендираме за представителност на цялото българско общество или за спазване на строги научни стандарти, вярваме, че направените констатации все пак са добра индикация за това какво може да се наложи да се подобри, като същевременно предлагаме действия, които да бъдат предприети за коригиране на ситуацията. В края на документа даваме някои препоръки към различни заинтересовани страни на база на това, което сме научили от нашите респонденти.
Можете да изтеглите документа от този линк.
Този документ е изготвен в рамките на финансирания от ЕС проект Read Twice, който има за цел да противодейства на дезинформацията и да ограничи разпространението на фалшиви новини чрез подобряване на уменията на гражданите да оценяват критично информацията, да идентифицират порочното и вредно медийно съдържание и да разграничават факти от мнения, като по този начин подобряват техните компетенции за медийна грамотност.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.
