Информативен уебинар, част от проекта Read Twice, разкри, че вече не можем да приемаме нищо за даденост в дигиталната сфера, но все пак има надежда
На 12 януари проектът Read Twice (R2), ръководен от Сдружение „Евро Адванс“ проведе международен уебинар „Отвъд заглавията: инструменти и умения за откриване на дезинформация в новините“. Събитието привлече аудитория от над 150 участници, желаещи да разберат как експертите се справят с широко разпространения феномен на дезинформация онлайн.
В случай, че сте го пропуснали, подготвихме обобщение за вас. Трите панела на семинара продължиха над 5 часа и включиха изтъкнати експерти от различни сфери. Две бяха основните заключения – от една страна подвеждащите истории работят, защото използват трикове, за да свирят на нашите първични емоционални струни, докато от друга страна, благодарение на технологичния прогрес и AI, тези фалшиви истории вече са все по-визуални.
Емоционалната сила на дезинформационните тактики
Дезинформацията винаги е била наоколо и винаги ще бъде с нас, докато съществува човешката цивилизация. Нейните тактики се развиват с развитието на обществата, но това, което не се променя е, че нейната сила се основава на способността на дезинформаторите да предизвикват емоции, които след това потенциално могат да предизвикат решения и действия. Може да се използва за оформяне на политически мнения, за да накара хората да купят нещо или просто за генериране на аудитория онлайн.
Осъзнаването, че сме доста податливи на емоционална манипулация, може да бъде депресиращо, но не непременно. Ето защо Анди Стойчев от NTCenter предложи теорията за мозъка като предсказваща машина. Публиката беше запленена от неговите аналогии, описващи многостранните начини, по които дезинформацията и пропагандата достигат до нашето съзнание. Често това се свежда до използването на правилните прилагателни, цветове, звуци и символи, които помагат да се преодолее рационалното мислене и да се докосне направо до лимбичната система, за да предизвика първична реакция.
Това наистина е много показателно, но ние като хора обикновено не се справяме добре със самокритиката. Ето защо е необходима външна помощ от най-ранна възраст и д-р Кари Кивинен (Faktabaari) показа защо Финландия обикновено заема челните места за медийна грамотност. Това не е случайност, а добре планирана политика.
Нещо повече, сега има нужда от развитие на ново умение, наречено AI грамотност и информираност, което ще определи способността ни да бъдем функциониращи граждани на развиващото се общество. Дезинформацията (disinformation) е често срещана, но мизинфорацията (misinformation) е също широко разпространена, дори и да не е умишлена. Сега децата ще трябва да бъдат научени как да се отнасят към изкуствения интелект и да използват силата му, като същевременно остават бдителни и скептични към информацията, която възприемат.
От другата страна на спектъра имаме общества като българското, където поради различни фактори през последните десетилетия не се обръща достатъчно внимание на въпроса за непрекъснатото осъвременяване на учебната програма и резултатът е по-ниска обща медийна грамотност, което води до по-голяма уязвимост и податливост на външна пропаганда и теории на конспирацията. Д-р Кийт Кийли от Gate Institute изучава тези ефекти в източноевропейската страна от години, като е идентифицирал няколко болезнени точки, които трябва да бъдат отстранени, за да се повиши медийната грамотност.
Образованието е от първостепенно значение, но едва ли е достатъчно, когато има недоверие в обществото към публичните институции, като политици и традиционни медии. За съжаление, преходният период от комунистически режим към демократично общество създаде дълбоки икономически неравенства, при които много хора се оказаха на губещата страна. Тогава това чувство на недоверие може да бъде и е било лесно използвано от руската пропагандна машина за насърчаване на български политически сили, приятелски настроени към нейните цели. Пример за това е използването на традиционното недоверие на бедните българи към техните институции, за да се посее идеята, че украинските бежанци в страната са третирани преференциално за сметка на местните граждани в нужда.
Сара Анборг от отдела на говорителя на Европейския парламент обясни, че много от гореизброените феномени могат да бъдат заплаха и за по-заможните страни в Европа. Всъщност произвежданата от Москва и Пекин дезинформация се смята за основната заплаха за предстоящите европейски избори.
Режимът на Путин разчита на насаждането на определени наративи, които недоволните по целия континент могат да намерят за близки до себе си и този път вместо харесвания и споделяния това всъщност може да се превърне в директни гласове, които биха довели силни популистки и антидемократични партии в Брюксел.
Някои от наративите са вечни популистки класики, които винаги намират публика, като „елитите срещу хората“, „застрашени традиционни ценности“ и „загуба на национален суверенитет или лична идентичност“, но има и използвани нови тактики. Такава е така наречената „Хахаганда“, която е начин за отхвърляне на сериозни въпроси и законодателни решения като обикновена глупост или абсурд.
Пример за това беше реакцията на руското външно министерство на решението на Европейския парламент да обяви Русия за спонсор на държавния тероризъм след непрекъснатите атаки срещу украинското цивилно население. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова написа в Telegram, че предлага да „обявят Европейския парламент за спонсор на идиотизма“. Това може да предизвиква смях, но не прави нищо за справяне със сериозните проблеми, произтичащи от военната политика на Кремъл.
Това, което виждате, не е всичко
Самоосъзнаването за начина, по който дезинформацията се насочва към нашите емоции, е от решаващо значение за развитието ни. Проблемът е, че AI постави началото на паралелен феномен – дълбоки фалшификати или способността да се създават реалистични и автентично изглеждащи снимки, видеоклипове и звуци на неща и събития, които никога не са се случвали.
Д-р Федерика Русо, професор по философия в университета в Утрехт, постави нещата в смразяваща перспектива, цитирайки своето изследване на този феномен по проекта SOLARIS. Според нея, ние като човешко общество сега не само сме изправени пред въпроса „кое е вярно и кое е лъжа“, но и пред въпроса „кое е грешно и кое е правилно“.
Тя посочи начина, по който сме свикнали да възприемаме снимките и видеоклиповете като „епистемични предпазни мерки“, тоест елементи, които безспорно доказват истинността, че нещо се е случило, или както се казва – една снимка струва повече от хиляда думи. Това обаче вече не е вярно, тъй като снимките и видеоклиповете не само могат да бъдат манипулирани, но и са изцяло създадени от нулата като продукт на измислица, а не нещо, което е било заснето с камера.
Не само информацията, но сега и възможността за претоварване с дезинформация в цифровото пространство неизбежно ще доведе до всеобхватно объркване и недоверие. Повече от всякога е необходимо критичното самосъзнание и образование за ролята на човека в мрежата от социални актьори, които участват в създаването и потреблението на дълбоки фалшификати, да бъдат внедрени в нашите образователни стандарти. Гражданите трябва да започнат да си задават въпроси, да бъдат предпазливи и проактивни при избора на своите източници на информация.
И професор Русо, и Лаура Банте, инфлуенсър в Instagram и TikTok със стотици хиляди последователи, обаче бяха единни, че създаването на видео и графично съдържание в интернет не винаги е свързано с дезинформация и нечестиви цели. Всъщност както дълбоките фалшификати, така и артистично редактираните реални видеоклипове са използвани за образование и забавление.
Като се има предвид това, хора като Лаура Банте, които се радват голяма аудитория, имат етичната отговорност да прилагат горните принципи не само когато консумират съдържание, но и когато го създават. Лора сподели история за това как неволно е разпространила вреден хак за красота, без да обмисля потенциалните му ефекти върху здравето. Нейната етична отговорност обаче също така я е накарала да създаде последващо видео, обясняващо как е било погрешно да се предлагат такива необмислени съвети за красота. Именно този акт показа собственото ѝ самосъзнание за ролята, която има във веригата (дез)информация в социалните мрежи.
Уебинарът завърши с практическа част, която предложи полезни съвети на публиката. Тилман Вагнер от Deutsche Welle демонстрира цифрово приложение в процес на разработка, наречено Spot, което помага на професионални журналисти, но и на всеки друг, да идентифицира къде е направена определена снимка или видео. Това е доста революционно, защото позволява на потребителите да опишат това, което виждат в картина или видеоклип, и инструментът да търси други изображения по света, които съответстват на описаното в базата данни OpenStreetMap. Този инструмент може да направи геолокирането, което се превръща в незаменима способност за съвременните журналисти, лесна задача, подобна на просто търсене в Google.
Това, което уебинарът представи в перспектива, беше фактът, че повече от всякога се нуждаем от авторитетни, доверени и надеждни медийни източници. Това е едновременно добра новина за традиционните медии, но също така е предупреждение. Публиката трябва да идентифицира и познава своя доверен източник на информация по-отблизо от всякога.
Това беше подчертано от журналиста Фернандо Коста от португалския Publico – авторитетна медия в иберийската страна. Точно този авторитетен статут е накарал разпространяващи дезинформация да го използват. Пропагандната машина на крайнодясната партия Chega е прибегнала до копиране на дизайна на уебсайта на Publico, за да създаде фалшиви заглавия на новини, които медията никога не е публикувала.
Ефектът от това е едновременно да създаде известна легитимност на теориите на конспирацията, които Chega разпространява в Португалия, и да посее семето на съмнението в съзнанието на редовните читатели на Publico. Г-н Коста посъветва участниците да се отнасят с внимание и любопитство към изображения и заглавия, привидно от доверени медийни източници, но споделени чрез акаунти в социалните медии, и за предпочитане да следят новините директно от официалния уебсайт на медията.