Read Twice, пан-европейският проект, ръководен от Сдружение „Евро Адванс“, направи следваща стъпка вчера с информативен семинар за широката публика в София. Под наслов „Read Twice: Имунизирай се срещу фалшивите новини“, събитието привлече широк кръг експерти и подкрепата на IAB България и Столична община.
Боян Томов, председател на Евро Адванс, и Никола Миладинов, съветник „Преса и медии“ в Представителството на Европейската комисия в България, дадоха началото на събитието с приветствени думи, като напомниха ролята на гражданския сектор и европейските институции в съвременната борба срещу дезинформацията.
„Европейската комисия не иска да бъде цензор, който да определя кой какво да казва и на кого да му бъде запушена устата. Трябва да свикнем да живеем с лъжата, естествен процес в демократично общество. Искаме да дадем средставата на обществото то само да се научи и да се имунизира, за да има моралния компас, за да се ориентира. Активът на България е в гражданското общество, което да помага да се създават ориентири. ЕК само може да подпомага индиректно с финансиране“, каза Миладинов.
Думите му перфектно резюмираха какво прави дезинформацията толкова коварна заплаха за демокрацията и защо е толкова трудно да ѝ се противодейства и да се изкорени. Всъщност, изкореняването ѝ вероятно ще си остане утопична задача, поради което надграждането и повишаването на уменията на хората да устояват на ефектите от невярна информация трябва да бъде на фокус в дългосрочен план.
Образование, образование, образование – серумът срещу дезинформацията
Семинарът на Read Twice се състоя от две части. В първата се проведоха два панела, където експерти от различни сфери представиха своята работа и инициативи, които позволяват на младите хора днес да са подготвени за информационните предизвикателства на утрешния ден.
Проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висше училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) в София, представи какво прави това учебно заведение с дългогодишни традиции, за да обучава студенти в областта на технологиите и да гарантира, че младежите са конкурентоспособни както на пазара на труда, така и на предизвикателствата на дезинформацията.
Според нея отговорът е в интердисциплинарното образование. Като пример проф. Темелкова представи учебната програма на ВУТП, която вече включва магистърската програма по цифрови социални технологии, съчетавайки медийно обучение с инженерно образование. Това подчертава колко е важно бъдещите професионалистите да бъдат подготвени да се справят с дезинформацията, независимо в каква област работят.
Като контрапункт, или по-скоро допълнение към идеите за обогатяване на образователната среда, Искра Джанабетска, представи българската платформа „Книговище“, която насърчава четенето и критичното мислене сред малките деца чрез игровизиране. Свързана с това е и нова инициатива, наречена „Вижте“, която представя важни новини на децата на разбираем за тях език.
Целта и на двете платформи е да възпитат ежедневен навик у най-малките не само да четат, но и да фокусират вниманието си върху съдържанието, което консумират, и да разберат, че може да има много нюанси в това, което се пише или се казва.
Да бъде или да не бъде изкуственият интелект?
Вторият панел на семинара се фокусира върху практическите решения и технологии срещу невярната информация, която вече ни заобикаля отвсялъде. Неизменно и очаквано, дебатът тук веднага се насочи към ролята на социалните медии и изкуствения интелект (AI) в нашето ежедневие.
„В България социалните медии изместиха традиционните медии като източник на информация. Определени събития като ваксините срещу Ковид, протестите срещу ваксините, споровете за българския национален празник, и гласуването за предоставяне на подкрепа за Украйна доведоха до скок в интереса към Фейсбук като информационна медия, който не е спаднал оттогава“, коментира д-р Никола Тулечки, основател на Сдружение „Данни за Добро“ и Ontotext.
Според него, въпреки обявеното им намерение да служат като платформи за свободно изразяване, социалните медии всъщност са служили за прокарване на твърди разделителни линии между различни групи хора, създавайки ехо камери. Това може да се отдаде на естеството на алгоритмите, които са политически безпристрастни, но възнаграждават радикалното съдържание, тъй като то се споделя по-бързо. Това, което разпространителите на дезинформация правят, е да се превърнат в експерти, които знаят как да манипулират алгоритмите и обществените реакции.
Всъщност, създаването на съдържание, което привлича вниманието и предизвиква противоречия, е работа, която вече може да бъде свършена и от изкуствен интелект. И според Доброслав Димитров, Председател на управителния съвет на БАСКОМ, ако има една дума, която може да опише бъдещето на изкуствения интелект в живота ни, това е „неизбежност“.
Той демонстрира „deep fake“ аудио с гласа на български политик, което каза, че е създал предишния ден за 20 минути на цена от два долара с помощта на достъпни за всеки инструменти. Той описа появата на ИИ като напълно нова промяна в надпреварата във въоръжаването между създателите на дезинформация и онези, които се опитват да им противодействат. Състезание, което само ще доведе до повече бедствия.
Димитров обаче вижда в това възможност истинската журналистика да се завърне на сцената, тъй като все повече и повече хора ще започнат да жадуват за автентичност в живот, в който информационното претоварване започва все повече да ни тежи. Така традиционните медийни брандове, които са издържали теста на времето, показвайки, че винаги разчитат на проверена информация, ще си върнат популярността. Това обаче също така означава, че проверената информация може да започне да струва повече на потребителите, за да получат достъп до нея.
Това, за което експертите от панела се съгласиха относно бъдещето, не беше толкова въпросът доколко ИИ ще е част от живота ни, а по-скоро начинът, по който изкуственият интелект ще бъде регулиран в контекста на възникващото геополитическо съперничество между различни цивилизации, като демократичния Запад и авторитарния Китай.
Семинарът завърши с уъркшоп, воден от д-р Весислава Антонова, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, която демонстрира лесни за използване и достъпни инструменти, за всички, които искат допълнителна помощ към своето ежедневно потребление на дигитално съдържание.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито EACEA.
